Близка или далечна е корейската литература?

Тук слагаме акценти за темата и госта доц. д-р Ирина Сотирова, както и нещата, които са ви направили най-голямо впечатление.

Заглавието на Стела.

Да разбираш културата на един народ само чрез популярната култура е като да познаваш човек само на работното му място. Можеш да научиш някои детайли около хобитата и семейството му, но никога няма да го разбереш в пълнота.
В много държави по света религията е основополагаща за изграждането на социума. Интересно е как в Южна Корея смесването на различни вярвания е довело до едно общество, което и до днес е изключително традиционно във вярванията си. Докато това поддържа социума, някои негови членове остават дискриминирани дори и на база на пола си.

Гледайки блестящите корейски изпълнители и актьори от популярната сцена може да се подлъжем каква е реалността в една държава, която не е толкова достъпна за нас. Но както опознаваме един човек в пълнота, за да можем да кажем, че истински му се възхищаваме, е добре да погледнем зад лъскавата обвивка и да видим реалността на корейската култура. Култура, в която да родиш син ти дава статус, да слугуваш на началниците си е прието, а уважението към възрастните е даденост, е култура, която е добре да разберем преди сляпо да боготворим.

| Стела

Разделението на мъжа и жената е такова, че мъжът е навън в обществото, за да работи, а мястото на жената е в къщата и само там.

– доц. д-р Ирина Сотирова

Дискриминацията в Южна Корея

Доцент Сотирова много ясно представи силната дискриминация съществуваща и днес в Южна Корея – от йерархията на работното място до разделението в семейството. В много компании, част от задълженията на един работник е всеки петък да излиза да пие с колегите, което за много това е нездравословно, но изискванията от работодателя и културата са такива, че пропусне ли се срещата, то служителя губи одобрението от колегите си. Много по-драстично се усеща обаче разделението между мъжът и жената, което често води до пълно семейно разделение. Мъжът е прието да работи, за да осигури финансово спокойствие в дома, докато мястото на жената е само в дома – до толкова, че самото название на корейски език за съпруга е ‘джип сарам (집사람)’, което директно преведено е ‘човек в къщата’.

Това понякога е до толкова засилено, че мъжът се налага да работи някъде далеч, за да осигури пари за семейството, че той рядко се прибира и на семейството се налага да живее разделено и присъства липса на сплотеност. Трудно е обаче и за жените, които искат да навлязaт в работната среда, понеже освен че не е напълно прието от обществото те да работят, петъчните сбирки допълнително затрудняват със своята ангажираност и нездравословност с консумацията на алкохол, тъй като това въздейства и в следващите дни, в които вместо да успеят да се погрижат за дома, те трябва тепърва да си възвърнат силите от предходната вечер.

| Никол Христова

Омъжените жени на корейски език се наричат ,,집사람” (джиб-сарам) като ,,집” означава къща, дом, а ,,사람” – човек. – буквално като “човекът на дома”.

– Molière

Традиционни роли и колективизъм в южнокорейското общество

Южнокорейското общество има силно изразени стереотипни роли за мъжете и жените. Мъжете трябва да работят, за да издържат семейството финансово. Те се считат за главната фигура в семейството и трябва да взимат важни решения. Освен това от тях се очаква да се фокусират най-вече върху кариерата си, за да постигнат успехи в професионалния живот.
Жените трябва да се грижат за семейството и да вършат домакинската работа. Те трябва да гледат децата и да се грижат за дома, за да подкрепят мъжете си в тяхната кариера. Традиционно, в по-консервативните семейства, се очаква жените да останат при родителите до сватбата си. След това те приемат ролята на ,,집사람”.

Освен това корейското общество изразява групова принадлежност. При тях е обичайно да се идентифицират чрез групите, към които принадлежат, като училище, университет, компания, работа и т.н. В Южна Корея се работи в екипи, като се цени сътрудничеството и общата цел. Но когато се отклониш от колектива, често се възприема негативно и може да доведе до изолация.
Южнокорейското общество поставя голямо значение на ролите в семействотo  и извън него като колективизма. Въпреки че Южна Корея има напредък и развитие, тези традиционни възгледи все още остават дълбоко вкоренени.

| Михаела Йорданова

„Това което казах, че може би Корея изглежда много лъскава, защото корейците имат много лъскави неща просто, нали, колите им са лъскави, къщите им са лъскави, външният им вид е лъскав. Те всъщност не успяват да живеят добре, защото всичко е адски скъпо. Жилищата са непосилно скъпи, обучението е скъпо, транспорът е скъп, всичко е скъпо. Така, че те работят, работят, работят, колкото да могат да си позволят тези базови неща, които на нас ни се струват луксозни, но те всъщност не ти дават кой знае колко добър живот.“

„Това което казах, че може би Корея изглежда много лъскава, защото корейците имат много лъскави неща просто, нали, колите им са лъскави, къщите им са лъскави, външният им вид е лъскав. Те всъщност не успяват да живеят добре, защото всичко е адски скъпо. Жилищата са непосилно скъпи, обучението е скъпо, транспорът е скъп, всичко е скъпо. Така, че те работят, работят, работят, колкото да могат да си позволят тези базови неща, които на нас ни се струват луксозни, но те всъщност не ти дават кой знае колко добър живот.“

доц. д-р Ирина Сотирова