Близка или далечна е корейската литература?

Да разбираш културата на един народ само чрез популярната култура е като да познаваш човек само на работното му място. Можеш да научиш някои детайли около хобитата и семейството му, но никога няма да го разбереш в пълнота.
В много държави по света религията е основополагаща за изграждането на социума. Интересно е как в Южна Корея смесването на различни вярвания е довело до едно общество, което и до днес е изключително традиционно във вярванията си. Докато това поддържа социума, някои негови членове остават дискриминирани дори и на база на пола си.

Гледайки блестящите корейски изпълнители и актьори от популярната сцена може да се подлъжем каква е реалността в една държава, която не е толкова достъпна за нас. Но както опознаваме един човек в пълнота, за да можем да кажем, че истински му се възхищаваме, е добре да погледнем зад лъскавата обвивка и да видим реалността на корейската култура. Култура, в която да родиш син ти дава статус, да слугуваш на началниците си е прието, а уважението към възрастните е даденост, е култура, която е добре да разберем преди сляпо да боготворим.

| Стела

Доцент Сотирова много ясно представи силната дискриминация съществуваща и днес в Южна Корея – от йерархията на работното място до разделението в семейството. В много компании, част от задълженията на един работник е всеки петък да излиза да пие с колегите, което за много това е нездравословно, но изискванията от работодателя и културата са такива, че пропусне ли се срещата, то служителя губи одобрението от колегите си. Много по-драстично се усеща обаче разделението между мъжът и жената, което често води до пълно семейно разделение. Мъжът е прието да работи, за да осигури финансово спокойствие в дома, докато мястото на жената е само в дома – до толкова, че самото название на корейски език за съпруга е ‘джип сарам (집사람)’, което директно преведено е ‘човек в къщата’.

Това понякога е до толкова засилено, че мъжът се налага да работи някъде далеч, за да осигури пари за семейството, че той рядко се прибира и на семейството се налага да живее разделено и присъства липса на сплотеност. Трудно е обаче и за жените, които искат да навлязaт в работната среда, понеже освен че не е напълно прието от обществото те да работят, петъчните сбирки допълнително затрудняват със своята ангажираност и нездравословност с консумацията на алкохол, тъй като това въздейства и в следващите дни, в които вместо да успеят да се погрижат за дома, те трябва тепърва да си възвърнат силите от предходната вечер.

| Никол Христова

Южнокорейското общество има силно изразени стереотипни роли за мъжете и жените. Мъжете трябва да работят, за да издържат семейството финансово. Те се считат за главната фигура в семейството и трябва да взимат важни решения. Освен това от тях се очаква да се фокусират най-вече върху кариерата си, за да постигнат успехи в професионалния живот.
Жените трябва да се грижат за семейството и да вършат домакинската работа. Те трябва да гледат децата и да се грижат за дома, за да подкрепят мъжете си в тяхната кариера. Традиционно, в по-консервативните семейства, се очаква жените да останат при родителите до сватбата си. След това те приемат ролята на ,,집사람”.

Освен това корейското общество изразява групова принадлежност. При тях е обичайно да се идентифицират чрез групите, към които принадлежат, като училище, университет, компания, работа и т.н. В Южна Корея се работи в екипи, като се цени сътрудничеството и общата цел. Но когато се отклониш от колектива, често се възприема негативно и може да доведе до изолация.
Южнокорейското общество поставя голямо значение на ролите в семействотo  и извън него като колективизма. Въпреки че Южна Корея има напредък и развитие, тези традиционни възгледи все още остават дълбоко вкоренени.

| Михаела Йорданова

Колкото и ненадейно да звучи словосъчетанието „санирана панелка“ (особено при един прочит на Корея), то не предполага задълбочаване. Даже напротив – асоциацията, която би трябвало да последва, е доста първична – човек започва да си представя една съвременно изглеждаща, едва ли не, чисто нова сграда. Но колкото и лъскава да изглежда, тя е била издигната десетки години преди да се превърне в модерното съоръжение, което е днес.

Макар и да смятаме, че панелките са творение на комунистическия гении, техни вариации не се срещат само в Източния блок, а на места, на които дори не бихме предположили, че съществуват. Макар и със съществено по-значителни размери, може да ги открием видоизменени в Южна Корея с една доста неочаквана функция. Освен, че осигуряват подслон на многомилионното население там, успяват и да уловят и есенцията за хората и начина им на живот.

Корея е страна на технологиите, на развиващите се човешки иновации – с прекрасна модерна фасада (на санирана панелка), но всъщност принципите, на които работи обществото, които водят хората в отношенията им, които определят семейното им съжителство, са подобни на тези отпреди 2000 години.

Настъпват промени, разбира се – всичко постепенно се глобализира, но в своето ядро корейското общество е дълбоко традиционно.

На тези устои се гради цялата модерна литература и култура, която привидно е новаторска и иновативна, но всъщност се базира на хилядолетна история, повлияна от различни концепции за възприемането на света (даоизъм, будизъм и конфуцианството).

Основни учения за уважението между хората на различни равнища: дете-родител, работник-шеф, между братя, между приятели, между мъжа и жената, като част от конфуцианските трактати, до такава степен са се сраснали с ежедневието им, че би било неестествено, ако един кореец не покаже необходимата почит в зависимост от социалната обстановка, в която се намира.

Литературата е отзвук на съвременните ценностни характеристики, затова всички отличителни черти на съвременното корейско общество могат да бъдат открити именно там, а дълбоко традиционното със сигурност си проличава.

Корейският автор Ким Йонха, който през съвременното изкуство, успява да въведе читателите в корейската история и обичаи, показва как те се транслират във времето по необичаен начин.

Книгата му “Аран, защо?” е своеобразна културна енциклопедия, която точно на принципа на санираната панелка успява да привлече читателите с примамливо модерната фасада, зад която се крие непреходния дух на корейските народни ценности и светоглед.

| Автор: Нинко Павлович 

Представете си, че сте толкова развълнувани да посетите Корея, че прекарвате дни в проучване, хвърляте неописуема сума пари на самолетните компании и летите 20 часа само за да бъдете посрещнати от група стилни корейци, носещи свинска глава, пълна с пари, около сградата на строящия се мол. Това със сигурност не е било част от плановете ви, но бъдете сигурни, те НЕ са сатанински култ, който се опитва да призове демон, който да преследва вас и семейството ви, и нито обмислят да разнообразят нещата, като заменят прасето с човек.

Работата тук е, че корейците са изключително суеверни и носейки тази глава, смятат, че донасят добри пари.

Е, слава богу, поне не вграждат девойки в стените си.

Суеверията наистина стават интересни, тъй като има едно, което твърди, че при спането с включен вентилатор, смъртта ви е в кърпа вързана. Може би този страх от смъртта е и причина за липсата на четвърти етажи в асансьорите, поради факта че „четири“ им звучи като „смърт“.

Разпространено е и друго вярване, подобно на нашето „не яжте пиле на нова година или късметът ще отлети“. В Корея учениците не трябва да ядат хлъзгава храна преди тест, за да не им се изплъзнат знанията. Вместо това е добре да изберат по-лепкави храни.

| Автор: Амари Юка

Синът трябва да е подчинен на бащата, а поданикът на владетеля, но къде остават приятелите, които могат да бъдат избрани, за разлика от семейството и властта?

От петте основни принципа в конфуцианството, които описват взаимоотношенията на хората в обществото, приятелството е единственото, в което няма строг йерархичен характер или разделение. Точно това го определя като значително по-опасно, за разлика от връзките между владетел и поданик, баща и син, малък и голям брат, жена и мъж, където всеки има своята роля, отделна от другия.

Добре подбран приятел утвърждава ценностите на рода и държавата, докато лошо подбраният подтиква другия към злини като пиянство и рискови залози. Приятелството, като нещо, което не опира до йерархията, е неустойчиво, а целта му би се тълкувала като това човек да стане по-добър син и по-добър поданик. Стане ли така, че единият превъзхожда другия, било със знания или власт, тогава техните отношения спират да бъдат приятелски.

| Автор: Сева Р. Холандер