Близка или далечна е корейската литература?

Да разбираш културата на един народ само чрез популярната култура е като да познаваш човек само на работното му място. Можеш да научиш някои детайли около хобитата и семейството му, но никога няма да го разбереш в пълнота.
В много държави по света религията е основополагаща за изграждането на социума. Интересно е как в Южна Корея смесването на различни вярвания е довело до едно общество, което и до днес е изключително традиционно във вярванията си. Докато това поддържа социума, някои негови членове остават дискриминирани дори и на база на пола си.

Гледайки блестящите корейски изпълнители и актьори от популярната сцена може да се подлъжем каква е реалността в една държава, която не е толкова достъпна за нас. Но както опознаваме един човек в пълнота, за да можем да кажем, че истински му се възхищаваме, е добре да погледнем зад лъскавата обвивка и да видим реалността на корейската култура. Култура, в която да родиш син ти дава статус, да слугуваш на началниците си е прието, а уважението към възрастните е даденост, е култура, която е добре да разберем преди сляпо да боготворим.

| Стела

Доцент Сотирова много ясно представи силната дискриминация съществуваща и днес в Южна Корея – от йерархията на работното място до разделението в семейството. В много компании, част от задълженията на един работник е всеки петък да излиза да пие с колегите, което за много това е нездравословно, но изискванията от работодателя и културата са такива, че пропусне ли се срещата, то служителя губи одобрението от колегите си. Много по-драстично се усеща обаче разделението между мъжът и жената, което често води до пълно семейно разделение. Мъжът е прието да работи, за да осигури финансово спокойствие в дома, докато мястото на жената е само в дома – до толкова, че самото название на корейски език за съпруга е ‘джип сарам (집사람)’, което директно преведено е ‘човек в къщата’.

Това понякога е до толкова засилено, че мъжът се налага да работи някъде далеч, за да осигури пари за семейството, че той рядко се прибира и на семейството се налага да живее разделено и присъства липса на сплотеност. Трудно е обаче и за жените, които искат да навлязaт в работната среда, понеже освен че не е напълно прието от обществото те да работят, петъчните сбирки допълнително затрудняват със своята ангажираност и нездравословност с консумацията на алкохол, тъй като това въздейства и в следващите дни, в които вместо да успеят да се погрижат за дома, те трябва тепърва да си възвърнат силите от предходната вечер.

| Никол Христова

Южнокорейското общество има силно изразени стереотипни роли за мъжете и жените. Мъжете трябва да работят, за да издържат семейството финансово. Те се считат за главната фигура в семейството и трябва да взимат важни решения. Освен това от тях се очаква да се фокусират най-вече върху кариерата си, за да постигнат успехи в професионалния живот.
Жените трябва да се грижат за семейството и да вършат домакинската работа. Те трябва да гледат децата и да се грижат за дома, за да подкрепят мъжете си в тяхната кариера. Традиционно, в по-консервативните семейства, се очаква жените да останат при родителите до сватбата си. След това те приемат ролята на ,,집사람”.

Освен това корейското общество изразява групова принадлежност. При тях е обичайно да се идентифицират чрез групите, към които принадлежат, като училище, университет, компания, работа и т.н. В Южна Корея се работи в екипи, като се цени сътрудничеството и общата цел. Но когато се отклониш от колектива, често се възприема негативно и може да доведе до изолация.
Южнокорейското общество поставя голямо значение на ролите в семействотo  и извън него като колективизма. Въпреки че Южна Корея има напредък и развитие, тези традиционни възгледи все още остават дълбоко вкоренени.

| Михаела Йорданова

Представете си, че сте толкова развълнувани да посетите Корея, че прекарвате дни в проучване, хвърляте неописуема сума пари на самолетните компании и летите 20 часа само за да бъдете посрещнати от група стилни корейци, носещи свинска глава, пълна с пари, около сградата на строящия се мол. Това със сигурност не е било част от плановете ви, но бъдете сигурни, те НЕ са сатанински култ, който се опитва да призове демон, който да преследва вас и семейството ви, и нито обмислят да разнообразят нещата, като заменят прасето с човек.

Работата тук е, че корейците са изключително суеверни и носейки тази глава, смятат, че донасят добри пари.

Е, слава богу, поне не вграждат девойки в стените си.

Суеверията наистина стават интересни, тъй като има едно, което твърди, че при спането с включен вентилатор, смъртта ви е в кърпа вързана. Може би този страх от смъртта е и причина за липсата на четвърти етажи в асансьорите, поради факта че „четири“ им звучи като „смърт“.

Разпространено е и друго вярване, подобно на нашето „не яжте пиле на нова година или късметът ще отлети“. В Корея учениците не трябва да ядат хлъзгава храна преди тест, за да не им се изплъзнат знанията. Вместо това е добре да изберат по-лепкави храни.

| Текст: Юка Амари

От 5-те основни принципа, приятелството е единственият, който няма йерархичен характер. Приятелите, за разлика от бащите и братята, могат да бъдат избрани. Именно това ги прави опасни – един добре подбран приятел потвърждава ценностите на семейството и държавата и възпитава морала, докато лошо поднраният подтиква другия към злини като пиянство и хазарт.

Заради строго устроената йерархия във всички части на обществото, пък също и в космологията с ин-ян, взаимоотношенията, които отиват отвъд ръководствената системата, се смятат за неустойчиви и мимолетни, а целта на приятелството бива човек да стане по-добър син, по-добър баща и по-добър поданик.

| Текст: Габриела Холандер