Корейската литература през периода Чосон
Периодът Чосон (1392-1910) е време на значително културно и литературно развитие за Южна Корея. Чосонската династия въвежда конфуцианството като държавна идеология, което силно влияе върху литературата.
Литературните произведения от този период често са написани на класически китайски, който е бил официалният език на администрацията и образованието.
Създаването на корейската азбука Хангъл през 1443 г. от крал Седжон Велики е ключово събитие, което позволява на литературата да стане по-достъпна за широката общественост.
В резултат на това, много литературни произведения са написани на Хангъл, включително поезия, проза и исторически хроники.
Поезията е една от най-важните литературни форми през периода Чосон.
Жанрът шиджо (시조) е особено популярен. Шиджо е кратка, тристишна поема, която често изразява лични чувства и философски размисли.
Литературата на Чосон е изключително разнообразна и достъпна благодарение на Хангъл. Същевременно, тя ясно отразява сложната социална структура и конфуцианските ценности на обществото.
| Текст: Никол Христова
Жената, която е можела да съблазни всеки мъж
Хуан Джин-и, позната и със своето кисенг име Мйенвол (ясна луна), е може би най-влиятелната поетеса от периода на Чосон династията. Притежавала изключителен чар и интелект, заради които е била искана за съпруга от много мъже, а и не само – с тях е успявала да съблезни дори и монаха, за когото се е гласяло, че е „жив Буда“.
Сходно на други кисенг по това време, Хуан Джин-и е позволявала на мъже да общуват с нея само ако ѝ отговорят на гатанка.
Нейните гатанки обаче били толкова трудни, и в това напълно умишлено, тъй като с тях е целяла да намери също толкова интелелтуален мъж, за когото да се омъжи.
Само един единствен мъж е бил успял да ги реши — Сео Гьом-деок — който също така е бил единственият, когото Хуан Джин-и не могла да съблезни. Въпреки това те остават близки приятели и често си разменяли писма с поеми, които писали един за друг.
| Текст: Габриела
Хуанг Джин-И – ярката луна на корейската женска поезия от 16-ти век
Хуанг Джин-И е корейска поетеса и кисенг, живяла през 16-ти век, известна с красивото име Мьонгуол, което означава „ярка луна“. Кисенг 기생 на корейски се наричат жените от сферата на забавленията.
Родена е като незаконно дете на политика Хуанг Джин-Са и жена, за която не можел да се ожени. Всъщност, тя става кисенг именно защото е родена извън брак, а такива жени не е можело да се омъжат.
Джин-И е известна с обаянието и самоувереността си. Вярвала е, че с красотата и ума си, може да привлече всякакви мъже. Дори такива, които изучават конфуцианството и са монаси. Един монах силно вярвал, че няма да успее да го съблазни. Тя обаче успява, а той се наложило да се откаже от монашеството си.
Завладяващата кисенг не съумяла обаче да пречупи волята на конфуцианския учен Сео Геондък. Той спечелва уважението на Джин-И и тя става негова ученичка. Двамата си разменят писма, някои от които съдържат тяхна поезия.
Пишела произведенията си на корейски и китайски. Някои от стиховете ѝ били игра на думи с имената на нейни любовници. В тях тя е планина, а те са реки, стичащи се по нея.
Даровитата корейска поетеса умира рано от неизлечима болест. На прага на смъртта се разкайва за начина си на живота си и смята, че съдбата ѝ трябва да послужи за назидание на всеки, избрал такъв житейски път.
| Текст: Радина Атанасова
(Запознайте се е) Хуанг Джин-и.
Хуанг Джин-и е кисенг с прякора Мьонгуол (ярка луна) от 16ти век. Кисенгите са изучени в танца, музиката и поезията жени, също като гейшите. Те танцуват, четат и забавляват своите клиенти. Позицията им в обществото обаче е ниска въпреки образованието.
Джин-и е известна с обаянието и самоувереността си. Вярвала е, че с красотата и ума си, може да привлече всякакви мъже, дори такива, които изучават конфуцианството и са дали обет за целомъдрие.
Въпреки вече казаното, тя не успява да съблазни един конфуциански учен – Сео Геондък. Той спечелва респекта на Джин-и и тя става негова ученичка. Двамата водят писмена кореспонденция, сред която и такава с поезия в писмата си.
Тя е пишела произведенията си на корейски и китайски. Някои от стиховете ѝ са били
игра на думи с имена на клиенти. В едно нарича себе си планина, а свой любовник –
поток, който ще я подмине и ще се влее в морето.
| Текст: Радина Атанасова